Спомени ме задминават,
а душата ми изтръпва...
Мислите следи оставят,
не мога ли назад да върна
всички хубави моменти,
дето исках да изпитам?
Целият куп от филмови ленти,
които исках да превъртам
всеки ден отново и отново,
докато не спре да ме боли...
Да потърся потъналия кораб
на безумните мечти...
И отново да изричам тези думи,
докато душата изгори...
Отново да взривяват те ума ми
и накрая са оставаш само ти...
© Ивона Иванова All rights reserved.