14 nov 2008, 9:47

Потъналият кораб 

  Poesía » De amor
410 0 0
 

Спомени ме задминават,

а душата ми изтръпва...

Мислите следи оставят,

не мога ли назад да върна

всички хубави моменти,

дето исках да изпитам?

Целият куп от филмови ленти,

които исках да превъртам

всеки ден отново и отново,

докато не спре да ме боли...

Да потърся потъналия кораб

на безумните мечти...

И отново да изричам тези думи,

докато душата изгори...

Отново да взривяват те ума ми

 и накрая са оставаш само ти...

© Ивона Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??