Потърси се...
Поръсих раните със сол. Отроних си в съня утеха.
Съблякох се и чисто гол. В душата си почти олекнах.
Понесох се така насън. Аз можех да съм волна птица.
Не знаех и защо не съм. Кралете нямат и една кралица.
А разходих се дори отвъд. Как напразно е да бъдеш влюбен.
И рисувах си незримо път. Рисувах си я мойта лудост.
После връщах се от този свят. И оставих се докрай без сили.
А земята е покълнал ад. Не признава думите "прости ми".
И поръсих раните със сол. Отроних си в съня утеха.
Ти не чакай на небесен стол. Потърси се, намери във себе си човека!
© Аз All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви, Санвали и Елена! Бъдете здрави!
-
Ако до всяко мислещо същество застане поне още едно...
Приветствам!!!
Поздравления за стиха! -
Да, всеки със своята лудост! Прекрасен призивен финал! Поздрав, Васил, харесвам поезията ти!
-
Вярно е!
-
Може би си прав, гледайки в глобален мащаб, но все пак...
В съня си можем да си позволим всякакви волности, докато в реалността...
може и да ни "обесят"!!! -
Реалността е сън и съня е реалност, Ками!
-
"Рисувах си я мойта лудост."
Ето за това става реч!!! И стига си "сънувал", дай нещо от реалността!!!
Поздрави!!! -
Благодаря ти много, Миночка! Желая ти здраве, за да продължаваш да ни радваш и ти с твоята поезия!
-
Преобърнал си всички пластове на душата,толкова дълбоко си бръкнал,голама философия си изповядал!Поздрави!
-
Благодаря ви, М., Елина, Чо и Краси!
-
Безпощадни и красиви са твоите вътрешни диалози!
-
Това ми хареса! Поздрав,Васил!
-
Чудесно!Поздравления!
-
Безмълвна съм...от мойта/твойта лудост! Оцених високо!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
