myworld (Аз)
284 845
20.11.2013 г., 22:34 ч.

Потърси се... 

  Поезия
506 0 14

Поръсих раните със сол. Отроних си в съня утеха.
Съблякох се и чисто гол. В душата си почти олекнах.

Понесох се така насън. Аз можех да съм волна птица.
Не знаех и защо не съм. Кралете нямат и една кралица.

А разходих се дори отвъд. Как напразно е да бъдеш влюбен.
И рисувах си незримо път. Рисувах си я мойта лудост.

После връщах се от този свят. И оставих се докрай без сили.
А земята е покълнал ад. Не признава думите "прости ми".

И поръсих раните със сол. Отроних си в съня утеха.
Ти не чакай на небесен стол. Потърси се, намери във себе си човека!

© Аз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, Санвали и Елена! Бъдете здрави!
  • Ако до всяко мислещо същество застане поне още едно...
    Приветствам!!!
    Поздравления за стиха!
  • Да, всеки със своята лудост! Прекрасен призивен финал! Поздрав, Васил, харесвам поезията ти!
  • Вярно е!
  • Може би си прав, гледайки в глобален мащаб, но все пак...
    В съня си можем да си позволим всякакви волности, докато в реалността...
    може и да ни "обесят"!!!
  • Реалността е сън и съня е реалност, Ками!
  • "Рисувах си я мойта лудост."
    Ето за това става реч!!! И стига си "сънувал", дай нещо от реалността!!!
    Поздрави!!!
  • Благодаря ти много, Миночка! Желая ти здраве, за да продължаваш да ни радваш и ти с твоята поезия!
  • Преобърнал си всички пластове на душата,толкова дълбоко си бръкнал,голама философия си изповядал!Поздрави!
  • Благодаря ви, М., Елина, Чо и Краси!
  • Безпощадни и красиви са твоите вътрешни диалози!
  • Това ми хареса! Поздрав,Васил!
  • Чудесно!Поздравления!
  • Безмълвна съм...от мойта/твойта лудост! Оцених високо!
Предложения
: ??:??