Поръсих раните със сол. Отроних си в съня утеха.
Съблякох се и чисто гол. В душата си почти олекнах.
Понесох се така насън. Аз можех да съм волна птица.
Не знаех и защо не съм. Кралете нямат и една кралица.
А разходих се дори отвъд. Как напразно е да бъдеш влюбен.
И рисувах си незримо път. Рисувах си я мойта лудост.
После връщах се от този свят. И оставих се докрай без сили.
А земята е покълнал ад. Не признава думите "прости ми".
И поръсих раните със сол. Отроних си в съня утеха.
Ти не чакай на небесен стол. Потърси се, намери във себе си човека!