ПОУКА
Когато бяхме ученици в единайсти клас
обичах аз момиче във захлас.
Изчаквах я след часовете, ходехме на бар,
приказвахме си за живота стар.
Но все не можех (не!) да я притисна аз до мен,
целувки да си разменим.
Наместо туй стоях вдървен като хлапак,
приказвах си наум, че съм глупак!
И ето – дойде неизбежното така,
както идва само тя – Смъртта!
От нашата любов остана само прах, ...