24 jun 2006, 22:52

Поука 

  Poesía » De humor
1406 0 1
ПОУКА
Когато бяхме ученици в единайсти клас
обичах аз момиче във захлас.
Изчаквах я след часовете, ходехме на бар,
приказвахме си за живота стар.
Но все не можех (не!) да я притисна аз до мен,
целувки да си разменим.
Наместо туй стоях вдървен като хлапак,
приказвах си наум, че съм глупак!
И ето – дойде неизбежното така,
както идва само тя – Смъртта!
От нашата любов остана само прах, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калин Найденов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??