Топъл и неканен, носталгичен повей,
отмята тънките треви и носи стъпки,
затихващи, но тропащи с ритъма,
напиращ зад едни гърди.
Птица над главата ми лети и въздуха раздвижва,
каца сред разпъпилите пъпки
и друга птица оттук летеше и откри –
разцъфнали са клонки, заухали са цветя.
Лек ветрец плясък на крила донесе
и може би пейзажа промени,
отлетя от сърцето на гората птица,
не видях я, но виждал съм преди. ...