Топъл и неканен, носталгичен повей,
отмята тънките треви и носи стъпки,
затихващи, но тропащи с ритъма,
напиращ зад едни гърди.
Птица над главата ми лети и въздуха раздвижва,
каца сред разпъпилите пъпки
и друга птица оттук летеше и откри –
разцъфнали са клонки, заухали са цветя.
Лек ветрец плясък на крила донесе
и може би пейзажа промени,
отлетя от сърцето на гората птица,
не видях я, но виждал съм преди. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация