May 6, 2008, 12:04 AM

Повей, повей... 

  Poetry
549 0 4
 

Повей, повей...

 

 

 

Повей, повей, скитнико, ветре,

донеси ми ти ухание на младост,

на свежа пролет, на зелено лято,

на малко обич и на малко радост!

 

Донеси ми ти ухание на вчера,

на отминалото детство и непринудения смях,

и нека в твоето ухание намеря

зрънце причина, че останах и вървях!

Донеси ми ти ухание на вечер,

на звезди безбройни и на лунна нощ,

защото някога във туй ухание се вричах,

че има още обич и има в нея мощ!

 

Донеси ми, ветре, ухание на вяра

и дори и да ме лъже, нека го усетя тук, сега,

за да намеря смисъл просто да остана

и да вярвам още в живота и във любовта!

© Някоя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??