Повей, повей...

Zlatka` (Някоя)
114 159

6 may 2008, 0:04

Poesía

557 0 4

Повей, повей...

Повей, повей, скитнико, ветре,

донеси ми ти ухание на младост,

на свежа пролет, на зелено лято,

на малко обич и на малко радост!

Донеси ми ти ухание на вчера,

на отминалото детство и непринудения смях,

и нека в твоето ухание намеря

зрънце причина, че останах и вървях!

Донеси ми ти ухание на вечер,

на звезди безбройни и на лунна нощ,

защото някога във туй ухание се вричах,

че има още обич и има в нея мощ!

Донеси ми, ветре, ухание на вяра

и дори и да ме лъже, нека го усетя тук, сега,

за да намеря смисъл просто да остана

и да вярвам още в живота и във любовта!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.