Mar 15, 2016, 8:46 PM  

Поверия 

  Poetry » Phylosophy
312 0 2
Във влажен съд ли гние семе,
за жътва е далечно време.
Изровиш ли си своя кръст,
ще се заровиш в своя пръст.
Това е земната разплата
с последната една заплата.
Когато бурята фучи,
не гледай в нея със очи.
И колкото в душата ровиш,
дотолкова сърцето тровиш.
Щом времето света руши,
то слънцето цвета суши. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??