Поверия

15 mar 2016, 20:46 2016-03-16T09:38:36+02:00

Poesía » Filosófica

241 0 2

Във влажен съд ли гние семе,

за жътва е далечно време.

Изровиш ли си своя кръст,

ще се заровиш в своя пръст.

Това е земната разплата

с последната една заплата.

Когато бурята фучи,

не гледай в нея със очи.

И колкото в душата ровиш,

дотолкова сърцето тровиш.

Щом времето света руши,

то слънцето цвета суши.

Щом имаш в пазвата барут,

не се напивай със мавруд.

Посегнеш ли на чужда пръст,

те чака божията мъст.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Веси_Еси (Еси)

2016-03-16T07:14:54+02:00

Харесах! Поздрави!
vega666 (Младен Мисана)

2016-03-15T21:17:37+02:00

Каквото има да става, ще става. И в личен и в глобален план. Цивилизацията загива под ударите на съвременните варвари и техните преселения, възпроизвеждащи една отдавна случила - древна ситуационна система. При това положение да изживеем достойно остатъка от пътя си. Какво друго ни остава. Поздравление за хубавия стих и за импониращия ми твой стоицизъм, Никола!