Sep 28, 2011, 10:31 PM

Повод 

  Poetry » Other
493 0 3

Не стъпвай върху спомените ми!   

С тях се завивам,            

когато нищо друго не остава.

С тях уморено, призори заспивам,

когато тишината натежава.

Не стъпвай върху тях,

ще ми потрябват,

защото другото е многоточие.

Потръпвам в ежедневното безочие

и дълги пътища насън ме грабват.

А есента е повод да се счупя

като пресъхнала и мъртва клонка.

Не мога още лято да си купя

и станах пак на дните си пионка...

Остана само споменът от вчера,

когато лятото ми се усмихна.

Събудих дух от стара табакера

и в шепите му есента притихна.

© Диана Илиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??