28 сент. 2011 г., 22:31

Повод 

  Поэзия » Другая
494 0 3

Не стъпвай върху спомените ми!   

С тях се завивам,            

когато нищо друго не остава.

С тях уморено, призори заспивам,

когато тишината натежава.

Не стъпвай върху тях,

ще ми потрябват,

защото другото е многоточие.

Потръпвам в ежедневното безочие

и дълги пътища насън ме грабват.

А есента е повод да се счупя

като пресъхнала и мъртва клонка.

Не мога още лято да си купя

и станах пак на дните си пионка...

Остана само споменът от вчера,

когато лятото ми се усмихна.

Събудих дух от стара табакера

и в шепите му есента притихна.

© Диана Илиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??