"Болката... не си я давам!"
Повярвах ти. Не бе лъжа.
Душата беше окрилена
обгърната от любовта.
Изчистена от подозрения.
Без куп въпроси... как можа?
Без катаклизмени прозрения
и... мимолетни чудеса.
Не бе изпълнена с надежда,
а с вяра в сбъдната мечта.
Затича се към сто премеждия
да превъзмогва с теб страха. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up