tanq_mezeva (Таня Мезева)
1604 21384
11.03.2015 г., 12:29 ч.

Повярвах... преродена 

  Поезия » Философска
371 0 5

"Болката... не си я давам!" 
Повярвах ти. Не бе лъжа.
Душата беше окрилена
обгърната от любовта.
Изчистена от подозрения. 
Без куп въпроси... как можа?
Без катаклизмени прозрения 
и... мимолетни чудеса.
Не бе изпълнена с надежда, 
а с вяра в сбъдната мечта.
Затича се към сто премеждия
да превъзмогва с теб страха.
Захвърли зимните одежди. 
Наметна пролетна роса.
Проблеснал лъч в четирилистия, 
пробуди вятърно мига.
Да. Този миг тя бе копняла.
И преродена днес, сега,
политна... птица зажадняла 
да преоткрива небеса.

© Таня Мезева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрави Таничка сърдечно се радвам за теб!Пролетта има магията да разцъфва и да дава крила!Сигурен съм че полетът ще ти хареса!Поздрави!!!
  • Красив полет!Поздравявам те за това!
  • Благодаря ви!
    Душите ни имат крила и не бива да ги оставяме да закърняват, каквото и да ни се случи!
  • Литни свободно щом сърцето иска! Харесах!
  • Хубаво е! Всеки от нас би могъл да полети на крилата на душата си, стига да го поиска.

    Поздравление, Таня!
Предложения
: ??:??