Повярвай в невъзможната възможност

Sep 27, 2024, 11:15 PM

Poetry

136 0 2

Съмненията мъчат те, аз знам.
Като игли – забили се подкожно.
Повярвай в невъзможната възможност,
крилете си ги подаряваш сам.

От камъните си изграждаш мост,
от теб до мен, или пък до звездите,
в сърцето твое отговорът скрит е,
тълпата нека гледа. Гол и бос,

къде е тръгнал този? И без път?
Повярвай само в любовта и мене,
без кратките минути на летене
животът равносилен е на смърт.

Аз птица съм – останала без глас
крилете ми отдавна не са бели,
дарявах ги на слепите недели –
дано прогледнали да видят нас...

Please sign in with your account so you can comment and vote.