Повярвай в невъзможната възможност

27.09.2024 г., 23:15 ч.

Поезия

105 0 2

Съмненията мъчат те, аз знам.
Като игли – забили се подкожно.
Повярвай в невъзможната възможност,
крилете си ги подаряваш сам.

От камъните си изграждаш мост,
от теб до мен, или пък до звездите,
в сърцето твое отговорът скрит е,
тълпата нека гледа. Гол и бос,

къде е тръгнал този? И без път?
Повярвай само в любовта и мене,
без кратките минути на летене
животът равносилен е на смърт.

Аз птица съм – останала без глас
крилете ми отдавна не са бели,
дарявах ги на слепите недели –
дано прогледнали да видят нас...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.