Светът няма да се свърши,
макар че нашите парчета паднаха
и часовете ни утрешни
измете ги времето и се разпаднахме.
Дъждът няма да ни чака,
ще вали, докато му писне и ще си иде,
а ти, сама на твоята пряка,
ще ме гледаш, но няма да ме видиш...
Но аз ще си вървя, не ми пука -
времето над мен, чувствата свежи,
цвете за тях на земята ей тука,
прекръсти се, прости всички надежди... ...