Светът няма да се свърши,
макар че нашите парчета паднаха
и часовете ни утрешни
измете ги времето и се разпаднахме.
Дъждът няма да ни чака,
ще вали, докато му писне и ще си иде,
а ти, сама на твоята пряка,
ще ме гледаш, но няма да ме видиш...

Но аз ще си вървя, не ми пука -
времето над мен, чувствата свежи,
цвете за тях на земята ей тука,
прекръсти се, прости всички надежди...

Тогава се сети, какво искаше да ти кажа -
не ми стигнаха думи, няма даже и идея,
сега за мен този миг ще е толкова маловажен,
защото смисълът за мен остана в нея
и тя, която сега празнува, победи запява,
не иска да се връща назад с откровения,
а на мен ми се иска всичко това да забравя
и ако мога бих ти казал - "Поздравления!!!"

Притиснат от сенки, в тъмното,
и така нощта ще мине на свещи,
а когато след това дойде утрото,
дано съм се поучил от своите грешки.
И през деня ще се чудя къде си -
дали си останала в Снощи, Вчера или Преди,
ако само зная, че ти добре си,
ще легна да си почина, ще притворя очи.

Тогава се сети за ръцете ни събрани,
формиращи едно цяло добро същество,
ако импулсите между тях са неразбрани,
значи ти мислиш за новото тържество -
и ти, която сега празнуваш награди
и ни разказваш истории за идни поколения,
виждам, че явно добре си се справила
и си изчегъркала от себе си мен, поздравления!

Но аз ще си вървя, не ми пука -
времето над мен, чувствата свежи,
цвете за тях на земята ей тука,
прекръсти се, прости всички надежди...

И тук после на земята, като е тихо,
ще си спомня финалните ти горещи изречения,
едно и също чувство - зло и велико,
как го постигна вътре в мен, поздравления?!