Позиция
Живея в тяло, сплело в тънка мрежа
добро начало с неизвестен край,
безсмъртната надежда с безнадеждност
и сигурния ад с очакван рай.
Събрала съм в броени дни безкрая -
написах, нарисувах и изпях
каквото знам и не успях да зная
за нравите на този шарен свят.
Каквото Бог ми даде, го раздадох,
но въпреки това не Го разбрах
и никога живота не предадох,
и никога смъртта не оправдах.
Не се покрих от болките, защото
със всичките известни сетива
докосвах, вкусвах, вслушвах се в живота
и в неговите светли начала.
Така духът израсна нависоко,
а тялото преви се към пръстта,
но даже и на косъм от живота,
аз никога не оправдах смъртта.
май, 2009
© Галена Воротинцева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много ми хареса!
-
"Така духът израсна нависоко,
а тялото преви се към пръстта,
но даже и на косъм от живота,
аз никога не оправдах смъртта"
Много мъдрост има в твоите слова!
Бъди! -
смирих се...
-
...Невероятна духовност!Поздравления!...
-
Галена, при такъв дух на тялото му остава да е послушно ремарке
А за такава всеобхватна равносметка на мен май смелост и можене не ми достигат ... -
! пак !
-
Достави ми истинска наслада!
Поздрав! -
Страхотно стихотворение и страхотно верую! Браво!
-
Невероятна си!
-
И това стихотворение е много хубаво!
-
поздрав за хубавия стих
-
Радвам се, че се открихме„ Галена! Солидарен съм с Ева Корназова - великолрпна творба! Ваше Благородие
-
Много хубаво!Хареса ми!
Поздрави! -
Привет Галена!
С хубав стих идваш! -
неразделна част от живота... дали начало или край - зависи от гледната точка.
харесах много!
здрасти!
-
Благодаря ви за топлото отношение!
-
Смъртта е един етап от цикъла Живот.Ако става дума за телесната смърт.
"Духът израстна на високо.." - това е целта! Исус ни демонстрира как може човек (защото той се ражда като човек) да извси духа си до най-виското /седмото/духовно ниво - Божественото, за има-няма 30г. След това тялото Му, като материална обвивка на духа, става ненужно и Той го жертва, поемайки греховете на човечеството...Но това е друга тема.
В "сигурния ад с очакван край" не би трябвало да попадат всички неизвисени (ако не са сторили нещо непоправимо)те
отиват на "поправителен", т.е. прераждат се докато не заслужат да попаднат в ада или докато достатъчно високо се извисят духовно и вече нямат нужда от усъсършенстване.
Смъртта може да се разглежда като обновление. Материята, символизираща греха се износва от болести и старост, амортизира се и идва момент в който става неуютно обиталище за духа. Тялото може да стане безполезно и без духа да се е издигнал в развитието си. Тогава се стига до "естествената" смърт тя е оправдана.
За втората смърт говори Йоан. Духа би трябвало да е безсмъртен. Но може да бъде подложен на вечни страдания "във външната тъмница".
Поздравления за стиха! -
! Хубаво, Галена! Добре дошла!
-
Добре дошла!
Началото ти тук е прекрасно и обещаващо!!! -
Страхотен стих!Много ми хареса!Поздрав от сърце!
-
Поздрав за добрата творба!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
