Живея в тяло, сплело в тънка мрежа
добро начало с неизвестен край,
безсмъртната надежда с безнадеждност
и сигурния ад с очакван рай.
Събрала съм в броени дни безкрая -
написах, нарисувах и изпях
каквото знам и не успях да зная
за нравите на този шарен свят.
Каквото Бог ми даде, го раздадох,
но въпреки това не Го разбрах
и никога живота не предадох,
и никога смъртта не оправдах.
Не се покрих от болките, защото
със всичките известни сетива
докосвах, вкусвах, вслушвах се в живота
и в неговите светли начала.
Така духът израсна нависоко,
а тялото преви се към пръстта,
но даже и на косъм от живота,
аз никога не оправдах смъртта.
май, 2009
© Галена Воротинцева Todos los derechos reservados