Dec 16, 2008, 8:03 PM

Позна 

  Poetry
835 0 2
Понякога си много надалеч
от всичко мое толкова създавано,
от всичко, през очите ми преминало
и всичко ти се струва кратък скеч,
забравим с годините.
А аз творя чрез теб и другите,
творя живот, рисувам го със скечове,
но в мене са се впили безнадеждно
такива смешни спомени от времето.
Безумиците и прищевките са бремето.
Душата ми е пушaк в малка грозна стая.
Картината една е, а мени се ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина димова All rights reserved.

Random works
: ??:??