16 dic 2008, 20:03

Позна 

  Poesía
831 0 2
Понякога си много надалеч
от всичко мое толкова създавано,
от всичко, през очите ми преминало
и всичко ти се струва кратък скеч,
забравим с годините.
А аз творя чрез теб и другите,
творя живот, рисувам го със скечове,
но в мене са се впили безнадеждно
такива смешни спомени от времето.
Безумиците и прищевките са бремето.
Душата ми е пушaк в малка грозна стая.
Картината една е, а мени се ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина димова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??