Позната соната в живота засякох,
пътят един е - не знам накъде…
Толкова пъти в живота си плаках,
свита, трепереща, като дете…
Глътката въздух е рядко явление,
падам и боря се, ден подир ден,
свикнах до болка да смятам „деление” -
събирах, когато ти беше „пленен”…
Малко ли дадох аз от сълзите си -
прошки откупих само със скръб…
Горда, безмълвна преглъщах бедите си,
ходеща бавно по кривия ръб… ...