10.08.2010 г., 16:38 ч.

Позната соната 

  Поезия » Любовна
552 0 5

Позната соната в живота засякох,

пътят един е - не знам накъде…

Толкова пъти в живота си плаках,

свита, трепереща, като дете…

 

Глътката въздух е рядко явление,

падам и боря се, ден подир ден,

свикнах до болка да смятам „деление” -

събирах, когато ти беше „пленен”…

 

Малко ли дадох аз от сълзите си -

прошки откупих само със скръб…

Горда, безмълвна преглъщах бедите си,

ходеща бавно по кривия ръб…

 

Не искам сапунена опера в тонове,

драмата с мен без покана дойде…

Не искам приятели: своите стонове -

върни ми усмивките - много отне!

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??