entoloma (Кристина)
11 16
Dec 18, 2008, 6:03 PM

Прагът на безвремието 

  Poetry » Phylosophy
1146 0 5
Омайна, бездиханна и с разтворени ръце,
със очите оросени, впити в жаркото небе,
шепне безутешно на някакъв си Бог.
Лебедова песен, край на пътя тъй жесток.
Тлее, но догаря вече,
уви, животът е обречен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина All rights reserved.

Random works
: ??:??