Прагът на безвремието

18.12.2008 г., 18:03 ч.

Поезия » Философска

1140 0 5

Омайна, бездиханна и с разтворени ръце,
със очите оросени, впити в жаркото небе,
шепне безутешно на някакъв си Бог.
Лебедова песен, край на пътя тъй жесток.
Тлее, но догаря вече,
уви, животът е обречен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Прагът на безвремието

Искате да прочетете повече?

Предложения