Прах

Jun 21, 2007, 12:05 AM

Poetry

1233 0 8

Сърцето месеци не мигна.
Светът край мен бе ням и глух.
Когото чаках, не пристигна;
когото трябваше - не чух.
През тези нощи - мрачни, зимни,
през звездния и зимен прах
съдби прелистих и години,
но тайните им не прозрях.
А тази сутрин от забрава,
за да спаси света студен,
на кръстопътя се изправя
разцъфнало дръвче.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Прах

Want to read more?

Random works