21 jun 2007, 0:05

Прах 

  Poesía
1168 0 8
Сърцето месеци не мигна.
Светът край мен бе ням и глух.
Когото чаках, не пристигна;
когото трябваше - не чух.
През тези нощи - мрачни, зимни,
през звездния и зимен прах
съдби прелистих и години,
но тайните им не прозрях.
А тази сутрин от забрава,
за да спаси света студен,
на кръстопътя се изправя
разцъфнало дръвче.

© Александра Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??