Mar 16, 2012, 3:18 AM

Прах и забравени спомени 

  Poetry » Love
631 0 0
Спомен, затворен в кутия.
За малко оставен на рафта:
„Аромат, впит в пожълтяла хартия,
опитах и от тебе тайно да скрия.”
Запечатани в плик без подател,
тихият глас и погледът див.
разказват за онзи приятел,
с когото всеки ден тъй бе щастлив.
Усмихва се някой зад прашната рамка,
на плочата навярно зави й се свят,
а на грамофона металната сянка
изгубила е вече всеки свой цвят. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Недялкова All rights reserved.

Random works
: ??:??