Спомен, затворен в кутия.    

За малко оставен на рафта:

„Аромат, впит в пожълтяла хартия,

опитах и от тебе тайно да скрия.”

Запечатани в плик без подател,           

тихият глас и погледът див.  

разказват за онзи приятел,

с когото всеки ден тъй бе щастлив.                    

Усмихва се някой зад прашната рамка,          

на плочата навярно зави й се свят,

а на грамофона металната сянка

изгубила е вече всеки свой цвят.

До сивите кутии картонени,  

до залезите (все още) недогонени,  

ще поставиш ли и мене на рафта,

натежал от прах и забравени спомени?