Един млад лъв,

изпълнен бе с мечти големи...

За свое стадо бе копнял!

За прайд да има,

в който той да бъде цар...

Но ето че в един прекрасен ден?

Видял стройна хубава лъвица!

Отишъл той и казал ù,

че иска нея за царица.

Родила им се хубава лъвичка,

малка нежна дъщеричка.

Годините се нижели спокойно.

Но ето че в един прекрасен ден?

Лъвица минала през прайда!

Не била тя от тия дето

шарят им очите... Но

обичала внимание да получава.

Лъвът спокойно наблюдавал.

И приказки различни чул!?

Но въпреки това я пуснал,

и тя във прайда заживяла...

Но не след дълго,

с други лъвове се заиграла.

- Не минало е време пак?

И друга стройна хубавица

дошла във лъвовия клан!

Тя тихо мъркала

и в лъва се търкала...

Търсела нежната любов.

Лъвът спокойно я отхвърлил.

Без даже да я нагруби.

Той казал и че има си царица,

с която на трона да седи...

Тогава третата лъвица,

от лъвски гняв е пощуряла!

Че сбила се със втората лъвица...

За да може да изскочи по-напред.

Царят тъй се разгневил!

И ревнал с пълна сила.

И двете той на място ги сложил...

На сянка...

под сенчестия кестен!!!

Седнал той на своя трон...

Замислен, замечтан.

С надежда мислите му 

пълни бяха...

Че в близките година, две!

Да види своята дъщеричка,

с малки лъвчета до нея...

И на своя дядо уморен,

радостта в очите му да върнат.

И кланът негов те 

да продължат...!