Един млад лъв,
изпълнен бе с мечти големи...
За свое стадо бе копнял!
За прайд да има,
в който той да бъде цар...
Но ето че в един прекрасен ден?
Видял стройна хубава лъвица!
Отишъл той и казал ù,
че иска нея за царица.
Родила им се хубава лъвичка,
малка нежна дъщеричка.
Годините се нижели спокойно.
Но ето че в един прекрасен ден?
Лъвица минала през прайда!
Не била тя от тия дето
шарят им очите... Но
обичала внимание да получава.
Лъвът спокойно наблюдавал.
И приказки различни чул!?
Но въпреки това я пуснал,
и тя във прайда заживяла...
Но не след дълго,
с други лъвове се заиграла.
- Не минало е време пак?
И друга стройна хубавица
дошла във лъвовия клан!
Тя тихо мъркала
и в лъва се търкала...
Търсела нежната любов.
Лъвът спокойно я отхвърлил.
Без даже да я нагруби.
Той казал и че има си царица,
с която на трона да седи...
Тогава третата лъвица,
от лъвски гняв е пощуряла!
Че сбила се със втората лъвица...
За да може да изскочи по-напред.
Царят тъй се разгневил!
И ревнал с пълна сила.
И двете той на място ги сложил...
На сянка...
под сенчестия кестен!!!
Седнал той на своя трон...
Замислен, замечтан.
С надежда мислите му
пълни бяха...
Че в близките година, две!
Да види своята дъщеричка,
с малки лъвчета до нея...
И на своя дядо уморен,
радостта в очите му да върнат.
И кланът негов те
да продължат...!
© Ангел Всички права запазени