Dec 12, 2018, 6:10 PM

Прашинка съм в нозете на луната 

  Poetry » Other
660 4 3
Прашинка съм в нозете на луната,
изплувала над сребърния връх,
докосвам с челото си земята,
и устните целуват пухкав мъх.
И бездиханна, няма, непозната
заключвам във сърцето си скръбта,
събирам клетките си на душата
разпръснати сред нощтната тъма.
Горя-прегарям. Аз ли съм жената,
над долината прелитала със смях?
Изгубена - намерена от вятър,
изпълнена отново със страст! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева All rights reserved.

Random works
: ??:??