Jan 16, 2010, 3:47 PM

Прашни мисли 

  Poetry » Other
1018 0 2

 

Разгърнати спомени...

Гласът на баба!

Усмивки отронени

спят в кутиите стари,

кенарени мисли препускат назад.


Напукани снимки...

захвърлени блянове,

на татко писалки,

на мама дантели 

смутено надничат

от стария век.


Часовникът весело тича и пее -

"Няма назад! Няма назад!"

© Нина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • успя да ме въвлечеш в едно особено чувство..
  • да.. няма назад, затова е важно да живеем, докато можем..
Random works
: ??:??