Празна

Feb 25, 2014, 9:49 PM 2014-02-25T22:17:15+02:00

Poetry » Love

456 1 2

Стопявам се нейде във тихото.
Дебна светулки из мрака.
Привидно блажено усмихната,
душата притихнала... чака.

Погалих изстинали залези -
ръката ми още трепери.
Пръсти горят предпарализно,
сграбчили мъртви химери.

Никъде няма те - пауза,
липса в изгубена рима.
За да си в мене - опразвам се -
само така ще те има.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Fontaine (Димитър Димчев)

2014-02-25T23:16:32+02:00

Много хубаво като цяло , добре построено с прекрасен финал.
radiola (Рада Димова)

2014-02-25T22:04:14+02:00

Много, много хубаво!

Празна

Свързани произведения

Comments

Random works