25 февр. 2014 г., 21:49  

Празна 

  Поэзия » Любовная
483 1 2
Стопявам се нейде във тихото.
Дебна светулки из мрака.
Привидно блажено усмихната,
душата притихнала... чака.
Погалих изстинали залези -
ръката ми още трепери.
Пръсти горят предпарализно,
сграбчили мъртви химери.
Никъде няма те - пауза,
липса в изгубена рима.
За да си в мене - опразвам се -
само така ще те има.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Все права защищены

Предложения
: ??:??