Сърцето му е празна стая, без прозорци,
без врата. Ти в него няма как да влезеш,
мила. Той обречен е на самота. Слънчев
лъч отдавна не прониква. Сляп сега е за
света. Не знае вече и една молитва,
камо ли какво е любовта. Сезон основен,
там е зима. Стените даже нямат цвят.
Човешкото във себе си загърбил,
с душа обречена на глад.
Ти тръгни си, мила. Сили не хаби. Тук дори
магия няма да успее, любовта да възроди.
„Стените аз тогава ще избия, за прозорци, ...