Под сенките на жадните дървета
заспала е мома със празна стомна.
Под синята жарава на небето
се стичал пек и лутал се бездомен!
И всяка птица тихо чуруликала
с разперени, немОщни ветрила!
Момата никой момък не извикал,
а спуснала се пъклено нощта!
И въглените живи, на звездите,
проболи й сърцето на мига!
Момата си отворила очите,
а в стомната - ни капчица вода! ...