25 jun 2007, 9:31

Празна стомна 

  Poesía
793 0 8
Под сенките на жадните дървета
заспала е мома със празна стомна.
Под синята жарава на небето
се стичал пек и лутал се бездомен!

И всяка птица тихо чуруликала
с разперени, немОщни ветрила!
Момата никой момък не извикал,
а спуснала се пъклено нощта!

И въглените живи, на звездите,
проболи й сърцето на мига!
Момата си отворила  очите,
а в стомната - ни капчица вода!

Безшумен вятър топло я полазил,
тревите се превили от тъга...
През девет суши, болките прегазил,
явил се чуден момък на мига.

Покрил я с наметало от пелини,
целунал й косите от коприва...
Под шепота на тази пелерина,
най-жадно от момата се напивал!

А слънцето зачакало да блесне
и щом се зазлатило към небето,
ни момък, ни водица, в стомна, пресна,
а само наметало сиво, вехто...

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Народни напеви звънят в главата ми...

    ( а как си приличаме самооо! Сетих се за един мой стих, който разказва същото
    по различен начин... Може тия дни да го пусна, ако....сега ми харесва, щото като мине време, и го прочета отново, това, което съм писала миналата година или преди две години...недай си Боже!... все ми се струва, че пиша само простотии)

    извинявай за отклонението.

    радвам ти се!!!!!!!!*
    МНоооого!
  • Сега му трябва и мелодия!

    Прекрасно!
  • като приказна легенда!
    Красиво и грабващо!
  • Страхотен стих!!! Поздрави, Катя!!!
  • Приказно!
    Браво, Кате!
    Поезията ти ми е много близка до сърцето!
  • Магията на думите ти покорява!
    Сякаш бях там...!
    Браво!
  • Много красива притча!Вълшебница си ти!
  • Приказница си ти, Катя! Благодаря ти
Propuestas
: ??:??