Празната чаша

Aug 29, 2005, 10:50 PM

Poetry

862 0 2

Жената със устни стафиди,
издоени пламъци
в безкръвното
със сиви камъни очи,
гръбнак – пресъхнала лоза
и прошарен вятър над раменете
си имаше любимият напукан прозорец
от който гледаше цветята
и стар цветен телевизор,
през който гледаше черно – белият живот.

Клекнал, тлъст язовир,
пукащ костюм по шевовете от апетити,
откърти приливна вълна и ги отнесе…

Защо се усмихна
не разбрах, когато
ми рече:

-Вслушай се в празната чаша
в мигът в който наливаш вино,
се откъртва стенание…

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

samira (Мариа)

2005-08-30T08:57:43+03:00

И аз май не разбирам ова за язовира
zara (Здравка Маринова)

2005-08-30T08:19:52+03:00

Първият и последният куплети ми харесват много,този за язовира нещо не ми звучи,но това е само мое мнение