Aug 29, 2005, 10:50 PM

Празната чаша 

  Poetry
937 0 2
Жената със устни стафиди,
издоени пламъци
в безкръвното
със сиви камъни очи,
гръбнак – пресъхнала лоза
и прошарен вятър над раменете
си имаше любимият напукан прозорец
от който гледаше цветята
и стар цветен телевизор,
през който гледаше черно – белият живот.
Клекнал, тлъст язовир,
пукащ костюм по шевовете от апетити, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Кръстев All rights reserved.

Random works
: ??:??