cefules (Стефан Кръстев)
143 67
29.08.2005 г., 22:50 ч.

Празната чаша 

  Поезия
904 0 2
Жената със устни стафиди,
издоени пламъци
в безкръвното
със сиви камъни очи,
гръбнак – пресъхнала лоза
и прошарен вятър над раменете
си имаше любимият напукан прозорец
от който гледаше цветята
и стар цветен телевизор,
през който гледаше черно – белият живот.

Клекнал, тлъст язовир,
пукащ костюм по шевовете от апетити,
откърти приливна вълна и ги отнесе…

Защо се усмихна
не разбрах, когато
ми рече:

-Вслушай се в празната чаша
в мигът в който наливаш вино,
се откъртва стенание…

© Стефан Кръстев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз май не разбирам ова за язовира
  • Първият и последният куплети ми харесват много,този за язовира нещо не ми звучи,но това е само мое мнение
Предложения
: ??:??