Нощта премигна, като звездна фея,
излязла бавно от вълшебен сън.
И ме подкани в празнична алея
да диря времето омайващо навън.
Душата ми въздъхна и притихна,
отпила сладостно от тази красота.
Като заря просветна и се пръсна,
в очите ми смразена голота.
Нощта е тъй примамлива, магична,
с безброй искрящи, светещи слънца,
сърцето разтуптява сила енергична,
в едно със коледните влакънца. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up