Feb 1, 2012, 10:51 AM

Празно гнездо 

  Poetry » Other
2635 2 34
Опустя ни домът, като празно гнездо.
И е тихо, почти като в църква.
Глух и ням ли е този проклет телефон -
със свободен сигнал ме побърква.
Всеки ъгъл във детската стая е миг
от безброй преживяни вълшебства.
Две проскубани кукли и храбър войник
още плачат за щурото детство.
На леглото огромният плюшен мечок
бърше нос с кадифени ръкави.
Мълчаливо наднича от рафта висок
тъжно смешният клоун забравен. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Random works
: ??:??