Опустя ни домът, като празно гнездо.
И е тихо, почти като в църква.
Глух и ням ли е този проклет телефон -
със свободен сигнал ме побърква.
Всеки ъгъл във детската стая е миг
от безброй преживяни вълшебства.
Две проскубани кукли и храбър войник
още плачат за щурото детство.
На леглото огромният плюшен мечок
бърше нос с кадифени ръкави.
Мълчаливо наднича от рафта висок
тъжно смешният клоун забравен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up