Опустя ни домът, като празно гнездо.
И е тихо, почти като в църква.
Глух и ням ли е този проклет телефон -
със свободен сигнал ме побърква.
Всеки ъгъл във детската стая е миг
от безброй преживяни вълшебства.
Две проскубани кукли и храбър войник
още плачат за щурото детство.
На леглото огромният плюшен мечок
бърше нос с кадифени ръкави.
Мълчаливо наднича от рафта висок
тъжно смешният клоун забравен. ...