Празнодумие (дует със Светлето89)

Sep 13, 2008, 1:40 PM

Poetry » Other

476 0 2

Сърцето привикна да чува
на празни думи грозния вик.
Истината скъпо се купува -
забравихме нейния лик.
И май няма нищо в ума ми,
заключих думите си преди.
Сега нещото тук помежду ни
е мълчание, от което боли...
Ръцете не могат вече да парят.
(От пожарите всичко загива)
И макар душите да не се желаят,
щастието от тук си отива... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Празнодумие (дует със Светлето89)

Want to read more?

Random works