13 sept 2008, 13:40

Празнодумие (дует със Светлето89) 

  Poesía » Otra
482 0 2
Сърцето привикна да чува
на празни думи грозния вик.
Истината скъпо се купува -
забравихме нейния лик.
И май няма нищо в ума ми,
заключих думите си преди.
Сега нещото тук помежду ни
е мълчание, от което боли...
Ръцете не могат вече да парят.
(От пожарите всичко загива)
И макар душите да не се желаят,
щастието от тук си отива... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??