Kristo (Христо Андонов)
390 76
13 sept 2008, 13:40

Празнодумие (дует със Светлето89) 

  Poesía » Otra
446 0 2
Сърцето привикна да чува
на празни думи грозния вик.
Истината скъпо се купува -
забравихме нейния лик.

И май няма нищо в ума ми,
заключих думите си преди.
Сега нещото тук помежду ни
е мълчание, от което боли...

Ръцете не могат вече да парят.
(От пожарите всичко загива)
И макар душите да не се желаят,
щастието от тук си отива...

Дали оставихме смисъл за нас
в нещата, които не споделихме?
Или когато изпитваме страст,
магическите думи си разменихме?

Неизказаните думи трудно умират -
(за неродения смъртта е само химера)
Хладни ласки устните ни сбират,
а сърцето само крещи и трепери...

Да, аз себе си виждам в очите ти,
даваш ми мисли, без да говориш.
И копнея да знам повече от истина,
която е всичко, за което молиш.

Тихо! Да помълчим за минута -
нека отдадем почит на обичта...
Ще говорим празни думи утре.
В очите ти говори вечността...

Не, няма какво друго да кажа,
всичко е изписано по нашите лица.
И ако мога пред теб да докажа,
колко само е голяма тази тишина...

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Еха, още един дует на хоризонта!
    Поздравления!
    Дерзайте и успех!
  • еее...не са празни думи
    и е много сполучлив и още ли...
    страшно ми хареса приятели !
Propuestas
: ??:??