Празнота

Dec 28, 2007, 8:50 AM

Poetry » Love

848 0 2

Моето сърце - наполовина празно.
Душата ми от болка неистово крещи.
Ръце протягам, за да те прегърна,
но само хубав спомен си оставаш ти.

Сълзите си не мога аз да скрия.
Чувствата са живи, разбери!
Но не мога пак аз да открия
блясъка в твоите очи.

Ден след ден минава
и все по-студен ставаш ти.
Споменът за тебе избледнява,
но празнотата все така тежи.

Нямам сили аз да ти се моля.
Не знам и как да кажа остани...
След като преминеш зад завоя
с теб си тръгват всичките надежди и мечти.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

nanny (Роси Стоянова)

2007-12-29T23:24:55+02:00

Благодаря за топлото посрещане.Радвам се че моят стих ви е допаднал макар и доста меланхоличен на фона на тези хубави празници.
Емералд (Мариета Вълчева)

2007-12-28T15:17:58+02:00

Тъжно...
Хубав стих !
Поздрав и добре дошла !