Моето сърце - наполовина празно.
Душата ми от болка неистово крещи.
Ръце протягам, за да те прегърна,
но само хубав спомен си оставаш ти.
Сълзите си не мога аз да скрия.
Чувствата са живи, разбери!
Но не мога пак аз да открия
блясъка в твоите очи.
Ден след ден минава
и все по-студен ставаш ти.
Споменът за тебе избледнява,
но празнотата все така тежи. ...