Празнота

28 dic 2007, 8:50

Poesía » De amor

867 0 2

Моето сърце - наполовина празно.
Душата ми от болка неистово крещи.
Ръце протягам, за да те прегърна,
но само хубав спомен си оставаш ти.

Сълзите си не мога аз да скрия.
Чувствата са живи, разбери!
Но не мога пак аз да открия
блясъка в твоите очи.

Ден след ден минава
и все по-студен ставаш ти.
Споменът за тебе избледнява,
но празнотата все така тежи.

Нямам сили аз да ти се моля.
Не знам и как да кажа остани...
След като преминеш зад завоя
с теб си тръгват всичките надежди и мечти.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

nanny (Роси Стоянова)

2007-12-29T23:24:55+02:00

Благодаря за топлото посрещане.Радвам се че моят стих ви е допаднал макар и доста меланхоличен на фона на тези хубави празници.
Емералд (Мариета Вълчева)

2007-12-28T15:17:58+02:00

Тъжно...
Хубав стих !
Поздрав и добре дошла !